17 нояб. 2005 г., 22:07

На помощ викам моя Бог

1.3K 1 0



Хаос, караници, нерви похабени.
Семейството ми, като че ли се разпада...
А нейде дяволи засмени
палят жертвената клада...

Не ми позволяват да си поема дъх,
уморяват ме с различни проблеми.
Разрухата в живота ми взема връх,
не ми помагат математическите теореми.

Не осъзнавам какво правя, но знам,
че става нещо страшно, демонично.
Никой на мое място не би се справил сам
с това разцепление чудовищно и хаотично.

За туй на помощ викам Бог
- милостив, добър и ведър.
Но Бог и решителен и строг
-могъщ и безкрайно щедър.

Той на помощ ще ми се притече,
от калта и тинята ще ме извлече.
А аз ще му остана вярна
и до веки безмерно благодарна. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Н Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...