7 mar 2008, 19:40

На поредния, когото не обикнах

1.1K 0 8

Кажи ми, как да те допусна във живота си?

И смяташ ли, че въобще го заслужаваш?

Какво са няколко случайни нощи

пред толкова години на себеотдаване?

 

Целувките ти бих могла да преброя на пръсти,

а неговите устни цялата са ме изваяли.

Ръцете ти едва-едва са ме докосвали,

а неговите виното и хляба са ми давали.

 

Със тебе мога дълго да говоря

и пак ще знаеш твърде малко.

А с него се разбирам само с поглед.

Той е всичко - истината и началото.

 

Името ти знам съвсем отскоро

и е без значение, че го повтарям често.

А с неговото сам нарекла цялата си същност.

Негова съм. И до него ми е мястото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...