На поредния, когото не обикнах
Кажи ми, как да те допусна във живота си?
И смяташ ли, че въобще го заслужаваш?
Какво са няколко случайни нощи
пред толкова години на себеотдаване?
Целувките ти бих могла да преброя на пръсти,
а неговите устни цялата са ме изваяли.
Ръцете ти едва-едва са ме докосвали,
а неговите виното и хляба са ми давали.
Със тебе мога дълго да говоря
и пак ще знаеш твърде малко.
А с него се разбирам само с поглед.
Той е всичко - истината и началото.
Името ти знам съвсем отскоро
и е без значение, че го повтарям често.
А с неговото сам нарекла цялата си същност.
Негова съм. И до него ми е мястото.
© Илица All rights reserved.
