9 mar 2011, 9:55

На последния чин

  Poesía » Otra
1K 0 0

На последния чин

 

 

 

 

На последния чин седи едно момче,

на последния чин винаги има едно самотно дете.

 

Този изгнаник,

той не съществува -

ние сме там, а него го няма -

той ни говори,

а някой от нас непрестанно го псува!

 

Жестоки са децата, жесток е и човекът -

тъжно е детето...

няма за него опека!

 

На последния чин стават страшни неща -

там е винаги тъжно

и е безспир есента!!!

На последния чин се вихрят обиди

и се шири безплодна агресия,

боли го малчугана...

той е в депресия!

 

Ще ми се да му помогна и да му подам ръка,

но уви, и аз бях от онези, които го руга!!!

Преглъщам вината си със унижение, стоя

на последния чин и плача, но е късно -

за онова момче няма вече спасение.

 

На стари години разбрах моите грешки,

на стари години разбрах, че се развих нечовешки!

 

МАЛКОТО ДЕТЕ е все едно пред очите ми – бихме го,

плюхме го и сега чак виждам сълзите  му.

 

Простете на този човек за неговата деформация -

тoй е изрод, благодарение на нашите добри намерения,

благодарение на нашите безброй извращения!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юнеско Чомски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...