На последния чин

На последния чин седи едно момче,

на последния чин винаги има едно самотно дете.

Този изгнаник,

той не съществува -

ние сме там, а него го няма -

той ни говори,

а някой от нас непрестанно го псува!

Жестоки са децата, жесток е и човекът -

тъжно е детето...

няма за него опека!

На последния чин стават страшни неща -

там е винаги тъжно

и е безспир есента!!!

На последния чин се вихрят обиди

и се шири безплодна агресия,

боли го малчугана...

той е в депресия!

Ще ми се да му помогна и да му подам ръка,

но уви, и аз бях от онези, които го руга!!!

Преглъщам вината си със унижение, стоя

на последния чин и плача, но е късно -

за онова момче няма вече спасение.

На стари години разбрах моите грешки,

на стари години разбрах, че се развих нечовешки!

МАЛКОТО ДЕТЕ е все едно пред очите ми – бихме го,

плюхме го и сега чак виждам сълзите  му.

Простете на този човек за неговата деформация -

тoй е изрод, благодарение на нашите добри намерения,

благодарение на нашите безброй извращения!!!