7 nov 2011, 7:58

На прага 

  Poesía » Otra
425 0 9

Ето, тръгвам си. Пак съм на път.
Вече трябва така да се кръстя,
че новото име в моята гръд
да те хваща с пророчески пръсти.

Нямам време да чакам докрай,
за да видя какво ще се случи.
На прага ме сподиря със лай,
просещо залък от хляба ми куче.

Всяка стъпка е въглен и трън.
Всяка прошка - раздадена милост.
Ето, тръгнах. Дори и насън
няма как да ме върнеш насила.

 

 

 

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??