ulianka (Юлия)
85 296
7.11.2011 г., 7:58 ч.

На прага 

  Поезия » Друга
424 0 9

Ето, тръгвам си. Пак съм на път.
Вече трябва така да се кръстя,
че новото име в моята гръд
да те хваща с пророчески пръсти.

Нямам време да чакам докрай,
за да видя какво ще се случи.
На прага ме сподиря със лай,
просещо залък от хляба ми куче.

Всяка стъпка е въглен и трън.
Всяка прошка - раздадена милост.
Ето, тръгнах. Дори и насън
няма как да ме върнеш насила.

 

 

 

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??