На прага II

Poesía » Otra

542 0 2

Седя на прага на душата

и трудно е да го прекрача,

макар че всичко е познато.

Била съм вече тука в здрача.

Душата ми очи притваря,

усмихва се на нещо свое -

навярно с Бога разговаря.

Не мога да смутя покоя ù.

С безмълвието си ме спира

и с тихи тайни ме тревожи.

Щом трепета ù не разбирам,

да хлопне тя вратата може.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

krchernev (Красимир Чернев)

И душата ми...
Със солена вода поредната рана промила
и вече очаква изгрева -
да засити глада си за нежност,
със свят да нахрани очи...

Не се меси в живота на душата и не бой се - тя няма да хлопне вратата си за теб!Поздрав!

2013-08-11T15:27:45+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Адмирации!
Прекрасно е!

2013-08-10T21:56:06+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0