Седя на прага на душата
и трудно е да го прекрача,
макар че всичко е познато.
Била съм вече тука в здрача.
Душата ми очи притваря,
усмихва се на нещо свое -
навярно с Бога разговаря.
Не мога да смутя покоя ù.
С безмълвието си ме спира
и с тихи тайни ме тревожи.
Щом трепета ù не разбирам,
да хлопне тя вратата може.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
