Aug 10, 2013, 9:12 PM

На прага II 

  Poetry » Other
367 0 2

Седя на прага на душата

и трудно е да го прекрача,

макар че всичко е познато.

Била съм вече тука в здрача.

 

Душата ми очи притваря,

усмихва се на нещо свое -

навярно с Бога разговаря.

Не мога да смутя покоя ù.

 

С безмълвието си ме спира

и с тихи тайни  ме тревожи.

Щом трепета ù не разбирам,

да хлопне тя вратата може.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И душата ми...
    Със солена вода поредната рана промила
    и вече очаква изгрева -
    да засити глада си за нежност,
    със свят да нахрани очи...

    Не се меси в живота на душата и не бой се - тя няма да хлопне вратата си за теб!Поздрав!
  • Адмирации!
    Прекрасно е!
Random works
: ??:??