10 авг. 2013 г., 21:12
Седя на прага на душата
и трудно е да го прекрача,
макар че всичко е познато.
Била съм вече тука в здрача.
Душата ми очи притваря,
усмихва се на нещо свое -
навярно с Бога разговаря.
Не мога да смутя покоя ù.
С безмълвието си ме спира
и с тихи тайни ме тревожи.
Щом трепета ù не разбирам,
да хлопне тя вратата може.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация