8 may 2008, 19:51

На прага на лудостта 

  Poesía » De amor
702 0 2

 

Боже, измий мъката от мене...

Боже, махни туй тежко бреме!

 

Грешила съм и се разкайвам,

трябва явно и да си платя!

В мъчни спомени вечер се спотайвам.

Моля те, спаси ме, в треска горя!

 

Усещам го, на прага съм, боли!

На оня праг, на лудостта!

Защо ме мъчиш още!? Мен спаси...

На прага съм, на оня, на лудостта!

© Теди Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодря,Смешко за окуражителните думи!
  • сега си на прага на лудостта... след време ще влезеш (няма да е толкова страшно)и тогава ще има друг праг... и него някога ще прекрачиш... Страхът ще изчезне и сила ще търсиш само и единствено в себе си .(припомни ми и ме замисли )
Propuestas
: ??:??