На прага на раздялата

Poesía » Otra

1K 0 0

На прага на поредната раздяла

зазиждам мислено проклетата врата...

Да няма връщане...

да не чувам скърцащата брава

на остарялата от болките душа...

И тръгвам сляпо към новата забрава...

и премислям стари истини - почти лъжи,

сълзите си като кървящи рани

през зъби стискам – по-малко да боли...

Косите си навярно ще отрежа,

надеждите си с тях да удуша...

На прага и на таз раздяла...

осъзнах и че с тебе съм била сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0