2 oct 2014, 10:10

На приятеля

531 0 2

На приятеля

                        На Искрен

 

Колкото и да не се вестяваш,

теб те има в моя свят

и кръжиш, не се отдалечаваш,

няма как обратно да е, брат.

 

Колкото животът да ни разминава,

аз зная, че те има нейде там

и ако временно ми прилошава,

по-добре е да съм сам.

 

Твоите успехи са и мои,

но го крия и не знам защо,

а се чувствам по-спокоен

и ми е радостно, едно.

 

Колкото и да не се обаждаш,

знам, ще чуя твоя глас,

навярно смътно предугаждам,

че всъщност ти – съм и самият аз.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Анна. Късно виждам твоя хубав коментар, извини ме. Радваш ме с твоите думи. Благопожелания за теб и словата ти, успех!
  • Баш ми е драго да коментирам стихотворения, които никой не е коментирал или оценявал. Не познавам този Искрен, както и теб самия, но мога да предположа от написаното, че имаш голямо сърце. Поздрави, Бойко!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...