2.10.2014 г., 10:10

На приятеля

532 0 2

На приятеля

                        На Искрен

 

Колкото и да не се вестяваш,

теб те има в моя свят

и кръжиш, не се отдалечаваш,

няма как обратно да е, брат.

 

Колкото животът да ни разминава,

аз зная, че те има нейде там

и ако временно ми прилошава,

по-добре е да съм сам.

 

Твоите успехи са и мои,

но го крия и не знам защо,

а се чувствам по-спокоен

и ми е радостно, едно.

 

Колкото и да не се обаждаш,

знам, ще чуя твоя глас,

навярно смътно предугаждам,

че всъщност ти – съм и самият аз.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Анна. Късно виждам твоя хубав коментар, извини ме. Радваш ме с твоите думи. Благопожелания за теб и словата ти, успех!
  • Баш ми е драго да коментирам стихотворения, които никой не е коментирал или оценявал. Не познавам този Искрен, както и теб самия, но мога да предположа от написаното, че имаш голямо сърце. Поздрави, Бойко!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...