16 mar 2007, 11:43

На пролет

  Poesía
1.4K 0 9
Сломена. Не простена, не потръпна.
Дъхът й просто се изниза.
Смехът в очите й помръкна.
Смъртта бе близо. Толкоз близо.
Да... тя желаеше да види 
света във всичките му шарки
по пъстрите прекрасни миди
под парещите летни арки.
И да... жадуваше да вкуси
от сочните и едри круши
на топлата и зряла есен,
след спомена за лятна суша.
А как копнееше да чуе
на северния вой стрелите,
когато във нощта нахлуят
със боен вик и я размътят.
Да сети техните бумтежи
по нейните врати споени, 
дъха им от кристали снежни, 
рисуващ къщите стаени.
Напролет няма да я има.
За пролетта не бе мечтала...
Но тази зима, тази зима
и тази мръснобяла хала, 
озъбила се под стрехите.
Не бързай, Пролет, чакай, Зимо,
почакай ме и не отлитай...
Напролет няма да ме има...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...