Mar 16, 2007, 11:43 AM

На пролет 

  Poetry
1087 0 9
Сломена. Не простена, не потръпна. Дъхът й просто се изниза. Смехът в очите й помръкна. Смъртта бе близо. Толкоз близо. Да... тя желаеше да види света във всичките му шарки по пъстрите прекрасни миди под парещите летни арки. И да... жадуваше да вкуси от сочните и едри круши на топлата и зряла есен, след спомена за лятна суша. А как копнееше да чуе на северния вой стрелите, когато във нощта нахлуят със боен вик и я размътят. Да сети техните бумтежи по нейните врати споени, дъха им от кристали снежни, рисуващ къщите стаени. Напролет няма да я има. За пролетта не бе мечтала... Но тази зима, тази зима и тази мръснобяла хала, озъбила се под стрехите. Не бързай, Пролет, чакай, Зимо, почакай ме и не отлитай... Напролет няма да ме има...

© Ирина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??