Mar 16, 2007, 11:43 AM

На пролет

  Poetry
1.4K 0 9
Сломена. Не простена, не потръпна.
Дъхът й просто се изниза.
Смехът в очите й помръкна.
Смъртта бе близо. Толкоз близо.
Да... тя желаеше да види 
света във всичките му шарки
по пъстрите прекрасни миди
под парещите летни арки.
И да... жадуваше да вкуси
от сочните и едри круши
на топлата и зряла есен,
след спомена за лятна суша.
А как копнееше да чуе
на северния вой стрелите,
когато във нощта нахлуят
със боен вик и я размътят.
Да сети техните бумтежи
по нейните врати споени, 
дъха им от кристали снежни, 
рисуващ къщите стаени.
Напролет няма да я има.
За пролетта не бе мечтала...
Но тази зима, тази зима
и тази мръснобяла хала, 
озъбила се под стрехите.
Не бързай, Пролет, чакай, Зимо,
почакай ме и не отлитай...
Напролет няма да ме има...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...