27 nov 2006, 17:57

На прощаване

  Poesía
875 0 3
На прощаване

Знам, че и този ден ще дойде
Ще си тръгнеш от мен,
Без дори за последно да извърнеш глава.
Боли, ужасно боли.
Туй мое счупено сърце.
Ще те моля да останеш,
На колене, със солени сълзи в очите.
Толкова е трудно, да ти обясня
Чувствата властващи в сърцето ми.
Само заради теб живея,
Но ти така и не разбра.
Отиде си!
Не, не искам да се обърна
И да те погледна за последно.
Сърцето вече на парчета е.
Животът просто си отиде от него.
За последен път ти казвам “Остани”,
Но ти не ми обърна внимание.
Прегърна ме и каза хладно,
Че искаш приятели да си останем.
Но аз не мога така. Вече не.
Това бе края на всичко.
На всичко, което някога е имало между нас
Любовта ми не бе достатъчна,
За да те задържи при мен.
Не искам дори да чуя името ти,
Защото си спомням хубавите дни,
Когато ти шепнеше нежно в ухото ми:
“Винаги ще те обичам.”
Е, оказа се, че думите ти са лъжа.
Ужасно боли, но знам, че
Някой ден болката ще спре.
Нищо не мога да направя,
Трябва или да се предам,
Или просто да продължа напред.
И затова аз реших:
Ще се срещна лице в лице с любовта
И ще викна срещу нея:
“Сбогом, любов, глупачко,
Щом не искаш с мен, добре.
Друга си намери, която да вярва
На хилядите ти лъжи!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е редно да включваш в графа "поезия" внезапен изблик на силна емоция, чиито стихове не са поне римувани в края!
  • МИла, трудно се чете този хубав стих Поздрави
  • Много силна емоция си вложила тук,но...Дилянка, нямам лупа,мила, как да го прочета?
    Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...