9 jun 2017, 19:43

На прощаване 

  Poesía » De amor
947 0 4

Как лекичко се стелеше росата,

а вятъра подухва от далеч.

Разхождахме се ние двама,

с мисълта за обич и копнеж.

 

Държеше ме със силните си длани,

притиснал тялото си в мен.

Обичам те ти казах, не разбра ли

целуна ме с поглед озарен.

 

Разбирам аз, че ме обичаш

и знам, че искаш да съм с теб.

Желая само теб момиче,

но няма как да съм до теб.

 

От лоша болест боледувам

и нямам повече живот.

Не скърби, аз те целувам

до теб съм още, но само като гост.

 

Навярно ти ще страдаш

и много ще тъжиш,

но аз те умолявам

напред да продължиш.

 

Ще срещнеш хора разни,

но внимавай мила ти.

Не вярвай в думите им празни

и безкрайните лъжи.

 

Оставям малкото ни бебе

в твойте сигурни ръце.

Знам, че ти си отговорна 

и с най-доброто сърчице.

 

Аз ще гледам от високо

ден и нощ ще бъда с вас

и пак сега ще те целуна,

върви напред и на добър час.

 

Г. Павлова

© princess of the darkness Todos los derechos reservados

Галина Павлова

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??