На прощаване
Как лекичко се стелеше росата,
а вятъра подухва от далеч.
Разхождахме се ние двама,
с мисълта за обич и копнеж.
Държеше ме със силните си длани,
притиснал тялото си в мен.
Обичам те ти казах, не разбра ли
целуна ме с поглед озарен.
Разбирам аз, че ме обичаш
и знам, че искаш да съм с теб.
Желая само теб момиче,
но няма как да съм до теб.
От лоша болест боледувам
и нямам повече живот.
Не скърби, аз те целувам
до теб съм още, но само като гост.
Навярно ти ще страдаш
и много ще тъжиш,
но аз те умолявам
напред да продължиш.
Ще срещнеш хора разни,
но внимавай мила ти.
Не вярвай в думите им празни
и безкрайните лъжи.
Оставям малкото ни бебе
в твойте сигурни ръце.
Знам, че ти си отговорна
и с най-доброто сърчице.
Аз ще гледам от високо
ден и нощ ще бъда с вас
и пак сега ще те целуна,
върви напред и на добър час.
Г. Павлова
© princess of the darkness All rights reserved.
