На птиците радостни в лудия крясък

Poesía » Del paisaje

877 1 5

Великолепно е сутрин!
На реката брега
посреща утрото в сребърен блясък...

С плисък на нежна и мека вълна
глеща нежно кристалния пясък...
Сърцето ми тръпне

като млада сърна
отпиваща сутрин от тиха вода
на потока скрил в себе си лунния блясък.

Остави ме полегнал
в таз росна трева!
Ще премина самотен през прехода рязък.

Нощта си отива!
И идва деня...
на птиците радостни с лудия крясък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Много ми хареса това великолепие.Описал си го много талантливо.За пръв път се радвам че заразата ми има такъв невероятен ефект.
Поздравление!

2018-11-17T07:40:16+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Благодаря Ви Силвия и Светла!
Високите оценки от талантливи поетеси като Вас са равнозначни на Нобелови награди за мен. 😊

2018-11-11T16:45:49+02:00
contessa (Светла Асенова)

Толкова много ми хареса...

2018-11-11T10:53:11+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много красиво, прекрасна поезия!

2018-11-11T09:13:43+02:00
angelmilev (Ангел Милев)

Стихотворението е заразено от великолепното "Настроение" на Gavrail45.

2018-11-10T22:22:51+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0