10.11.2018 г., 21:41

На птиците радостни в лудия крясък

873 1 5

Великолепно е сутрин!
На реката брега
посреща утрото в сребърен блясък...

 

С плисък на нежна и мека вълна
глеща нежно кристалния пясък...
Сърцето ми тръпне

 

като млада сърна
отпиваща сутрин от тиха вода
на потока скрил в себе си лунния блясък.

 

Остави ме полегнал
в таз росна трева!
Ще премина самотен през прехода рязък.

 

Нощта си отива!
И идва деня...
на птиците радостни с лудия крясък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса това великолепие.Описал си го много талантливо.За пръв път се радвам че заразата ми има такъв невероятен ефект.
    Поздравление!
  • Благодаря Ви Силвия и Светла!
    Високите оценки от талантливи поетеси като Вас са равнозначни на Нобелови награди за мен. 😊
  • Толкова много ми хареса...
  • Много красиво, прекрасна поезия!
  • Стихотворението е заразено от великолепното "Настроение" на Gavrail45.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...