13 may 2007, 20:59

На пук

  Poesía
865 0 0

Хиляди надежди празни
умряха в мрачния и грозен ден
и говориха ми хора разни
за възможностите на човека в мен.


Защо ли трябваше така да става?
Да се мъча да ги убедя
и на хиляди човека да се противопоставям,
за да бъде сбъднат пак съня.


Мрачният и грозен ден минава,
напластявайки живота с тъпа сивота,
ловко някак си надеждите се разминават,
за да могат пак да заблудят света.


Затова надежди празни
ти, човеко, не храни,
спри да спориш с хора разни
и напук на всичко, пак се усмихни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...