Хиляди надежди празни
умряха в мрачния и грозен ден
и говориха ми хора разни
за възможностите на човека в мен.

Защо ли трябваше така да става?
Да се мъча да ги убедя
и на хиляди човека да се противопоставям,
за да бъде сбъднат пак съня.

Мрачният и грозен ден минава,
напластявайки живота с тъпа сивота,
ловко някак си надеждите се разминават,
за да могат пак да заблудят света.

Затова надежди празни
ти, човеко, не храни,
спри да спориш с хора разни
и напук на всичко, пак се усмихни.