24 jun 2006, 22:00
На първата любов
Минаха години
от първата ни среща,
онази зимна вечер
беше приказно чудесна.
Даде ми една целувка,
после ми дари и любовта,
ти за мене всичко беше,
дори и първото ми “Да”.
Забравя ли се първата любов,
за нея лек едва ли има
и каквото и да чуствам,
тя остава болка нелечима.
Но като всичко
отива си и тя.
Нищо не е вечно,
дори и любовта.
И е много трудно да си тръгна,
когато нещо в мен крещи.
И е адски болно да забравя
най – щастливите си дни.
И сега нека да ти кажа
само едничко моя любов.
Дори и да сме разделени,
аз винаги ще чуствам към тебе любов.
Аз винаги за теб ще страдам,
не се забравя любовта,
ти ме научи да обичам,
научи ме на най – прекрасните неща.
И ето днес стоя пред теб,
за да ти изрека онази дума,
дето къса ми сърцето,
дето погубва радостта.
Не те обичам вече –
как това да изрека.
Дали е истина дори незная,
но в едно ще се врека докрая.
На никой да не подаря това,
дето споделях с тебе в ноща.
Никой друг да не усети,
толкова силно любовта.
Сега е тежко, сега боли,
защото ти неискаш да ме чуеш,
и неискаш да останем
поне приятели добри.
Докога ще се гледаме
с болка в очите,
едно се надявам –
да не проклинаш с мене дните.
Защо до вчера бяхме
най – близки в света,
а сега неикаш да си спомниш
дори наште нежни имена.
Защо от забравата боли,
защо, та нали не ме блазяха
миналите дни.
Защо се сетих чак сега,
колко ми е нужна нежността.
Прибирам се и като всеки ден,
чакам някой да посрещне и мен,
но ти не идваш вече,
ти си далечен, студен.
Срещам те и се преструвам,
че не ме интересуваш,
но остана ли сама
над снимката ти плача.
Срещам те и се обръщам
аз на другата страна.
А ми се иска да прегърна
за последно любовта.
Срещам те и отминавам,
и продължавам сама,
знам, че друг никога
няма да ме обича така.
Срещам те и “безразлична”
не подавам ръка,
а ти се преструваш,
че си е отишла любовта.
И всичко правя така,
за да забравиш
по – лесно болката
от любовта...
Нека мен да ме боли,
заслужавам самота,
дето причиних ад,
ад на теб и любовта.
Но има вече само болка,
има само тишина,
няма я любовта,
дето грееше в нашите сърца.
Всяка среща ми напомня
за отминалите времена,.
Обичана живях,
в магията на любовта.
Но ето, че дошло е време
с тебе да се разделим.
Но нека поне остане
от всичко спомен един.
И нека си щастлив- желая,
Желая го от все сърце,
макар да боли, когато
го изричам – не си представям
друга да обичаш....
Млъкни сърце!.....Стига!
Нямам повече сълзи,
няма вече да съжалявам
за отминалите дни
колкото и силно
в момента да боли.
2004г.
Моля да не бъда оценявана!
Благодаря!
от първата ни среща,
онази зимна вечер
беше приказно чудесна.
Даде ми една целувка,
после ми дари и любовта,
ти за мене всичко беше,
дори и първото ми “Да”.
Забравя ли се първата любов,
за нея лек едва ли има
и каквото и да чуствам,
тя остава болка нелечима.
Но като всичко
отива си и тя.
Нищо не е вечно,
дори и любовта.
И е много трудно да си тръгна,
когато нещо в мен крещи.
И е адски болно да забравя
най – щастливите си дни.
И сега нека да ти кажа
само едничко моя любов.
Дори и да сме разделени,
аз винаги ще чуствам към тебе любов.
Аз винаги за теб ще страдам,
не се забравя любовта,
ти ме научи да обичам,
научи ме на най – прекрасните неща.
И ето днес стоя пред теб,
за да ти изрека онази дума,
дето къса ми сърцето,
дето погубва радостта.
Не те обичам вече –
как това да изрека.
Дали е истина дори незная,
но в едно ще се врека докрая.
На никой да не подаря това,
дето споделях с тебе в ноща.
Никой друг да не усети,
толкова силно любовта.
Сега е тежко, сега боли,
защото ти неискаш да ме чуеш,
и неискаш да останем
поне приятели добри.
Докога ще се гледаме
с болка в очите,
едно се надявам –
да не проклинаш с мене дните.
Защо до вчера бяхме
най – близки в света,
а сега неикаш да си спомниш
дори наште нежни имена.
Защо от забравата боли,
защо, та нали не ме блазяха
миналите дни.
Защо се сетих чак сега,
колко ми е нужна нежността.
Прибирам се и като всеки ден,
чакам някой да посрещне и мен,
но ти не идваш вече,
ти си далечен, студен.
Срещам те и се преструвам,
че не ме интересуваш,
но остана ли сама
над снимката ти плача.
Срещам те и се обръщам
аз на другата страна.
А ми се иска да прегърна
за последно любовта.
Срещам те и отминавам,
и продължавам сама,
знам, че друг никога
няма да ме обича така.
Срещам те и “безразлична”
не подавам ръка,
а ти се преструваш,
че си е отишла любовта.
И всичко правя така,
за да забравиш
по – лесно болката
от любовта...
Нека мен да ме боли,
заслужавам самота,
дето причиних ад,
ад на теб и любовта.
Но има вече само болка,
има само тишина,
няма я любовта,
дето грееше в нашите сърца.
Всяка среща ми напомня
за отминалите времена,.
Обичана живях,
в магията на любовта.
Но ето, че дошло е време
с тебе да се разделим.
Но нека поне остане
от всичко спомен един.
И нека си щастлив- желая,
Желая го от все сърце,
макар да боли, когато
го изричам – не си представям
друга да обичаш....
Млъкни сърце!.....Стига!
Нямам повече сълзи,
няма вече да съжалявам
за отминалите дни
колкото и силно
в момента да боли.
2004г.
Моля да не бъда оценявана!
Благодаря!
© Надя Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Няма нищо лошо в това, да оцениш нещо хубаво и в същото време толкова реално и житейско много болезнено, не знам дали болката може да мине, аз все още не мога да премина този период, а и от тогава не съм се обвързвал!
-
супер!
-
От всяка изгубена любов боли ... но времето лекува Наде
Бъди щастлива -
Благодаря за коментарите!
Но все пак бях помолила да не ме оценявате, както и да е...
Писателче, знам коментара ти - както обикновенно, но за нищо на света няма да го променя, защото тогава когато го писах, не го посах аз а сърцето ми, мисля, че то знае верните посоки...
Благодаря на Вас - Гиги, Ванда, Яна, Росица! -
Наистина боли, Наде...но всичко отиминава...първата любов не се забравя, но пък времето болката лекува.Днес моята първа любов ми се обади да ми честити празника, вече са минали 4 години от както сме разделени, тогава много ме болеше, но сега ми беше хубаво да го чуя.И двамата вече си имаме други тръпки,любови...даже той семейство,но уважението си остана,дори да имаше много бола и разочарования.Пожелавам ти да запазиш хубави чувства като мен. Поздравления,очакват те още любови.
-
Не вярвай Наде!
Не преминава!
До последния ти дъх,ще те боли за първата любов!
Поздрав за текста! -
Благодаря Джейни!
Наистина болката мина,мина доста време, останаха спомените - все пак ..първата любов... -
Много болка си събрала Надя.
Недей така!
Боли, но времето ще излекува болката ти, само белезите ще останат!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
