7 ene 2015, 21:30  

На пързалката

  Poesía
1.1K 0 1

Стъмва се.

Децата уморени бързат да се прибират вкъщи.

На пързалката опустяла една двойка се е спряла.

Не бързат те да се прибират и времето студено игнорират.

С рязък скок на леда младежът подскочи

 и на своята дама танц предложи.

В очите ù звезди изгряха и ръката своя тя с неговата сключи.

С движение плавно той я придърпа

 и с прегръдката си нежно я обгърна.

Горещи погледи един в друг се спряха,

устни нежни в едно се сляха.

И в миг сякаш природата художник стана.

В кадър любовен, неочакван околността застина,

запаметявайки навеки гледката красива.

Сетне двамата се откъснаха всеки в другата посока,

оставяйки сякаш недовършена развръзка

на някоя холивудска драма.

Но тя, любовта, си има своите обрати!

И ето, че двамата, обхванати от копнеж,

оказаха се пак един до друг.

Хванати отново за ръце, 

на леда бяха изрисували едно сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истински разказ, за една истинска любов. Нека не забравяме, че в днешно време любовта се крие на неподозирани за нас места, а именно в младите сърца на българските талантливи авторки. Много бих се радвал, ако всеки от нас почувства това, което аз изпитах докато четях това прозиведение, което те кара да се усмихваш и вярваш в любовта.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...