Един стих за жертвите от холокоста.
Милион души, по дяволите пратени,
избрани зарад своя етнос да умрат,
насилствено пристигат нощем, денем с влакове,
в онези лагери незнайни на смъртта.
Крещят нацистите"стройте се в редици",
преди да ги изтребят от лицето на света.
Жени, деца, мъже, старици -
животът им не струва пукнат грош сега.
Гладът и жаждата са нищо пред страха обсебващ,
посърнали, болнави чакат своя ред.
Надеждата им за живот свлича се в калта последна, ...