На път към комина
Един стих за жертвите от холокоста.
Милион души, по дяволите пратени,
избрани зарад своя етнос да умрат,
насилствено пристигат нощем, денем с влакове,
в онези лагери незнайни на смъртта.
Крещят нацистите"стройте се в редици",
преди да ги изтребят от лицето на света.
Жени, деца, мъже, старици -
животът им не струва пукнат грош сега.
Гладът и жаждата са нищо пред страха обсебващ,
посърнали, болнави чакат своя ред.
Надеждата им за живот свлича се в калта последна,
преди да станат дим, от въздуха по-лек.
И никой нищо не говори.
От камерите зверски викове ехтят,
когато през таванските отвори
безмилостно ги тровят, след това горят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени