6 янв. 2012 г., 21:40

На път към комина

863 0 0


Един стих за жертвите от холокоста.

 

Милион души, по дяволите пратени,

избрани зарад своя етнос да умрат,

насилствено пристигат нощем, денем с влакове, 

в онези лагери незнайни на смъртта. 

 

Крещят нацистите"стройте се в редици",

преди да ги изтребят от лицето на света.

Жени, деца, мъже, старици -

животът им не струва пукнат грош сега.

 

Гладът и жаждата са нищо пред страха обсебващ,

посърнали, болнави чакат своя ред.

Надеждата им за живот свлича се в калта последна,

преди да станат дим, от въздуха по-лек.

 

И никой нищо не говори.

От камерите зверски викове ехтят,

когато през таванските отвори

безмилостно ги тровят, след това горят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...