На раздяла

2 may 2007, 16:23

Poesía

1060 0 4

Посягам към теб
за последна прегръдка!
Посягам,
но ръцете не мръдват!

Поглеждам в очите ти -
толкова сини,
че мога да потъна във тях!
И устните леко помръдват
да кажат,
че още обичам те силно!
Но думите сякаш изчезват!
Не мога!...
И казвам единствено "Сбогом"!

Аз искам да виждам
лицето ти сутрин!
Да мога пак устните твои
да имам!
Не мога!
Обичам те!
Сърцето ми плаче!
Умирам по малко
със всяка сълза!
Денят и нощта се сливат!
Не вярвам,
че мога отново да бъда със теб!
И слънцето моля, когато изгрява!
Аз моля сълзите да спре!

"Довиждане", моя любов
светлосиня!
Не вярвам, че ти си отиваш!
В сърцето ще нося само теб,
само погледа!...
Очите ти сини ще помня...!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2007-05-02T23:10:59+03:00

Много хубав стих!!! Поздрави, Диана!!!
juliet007 (Эоя Михова)

2007-05-02T22:29:12+03:00

Хареса ми!!!
jivot (Зоя)

2007-05-02T17:09:16+03:00

"Умирам по малко със всяка сълза!" ...колко познато звучи.
Стихът е красив.Поздрави.
Aneta_kz (Анета)

2007-05-02T16:58:30+03:00

Така ще е извесно време, но после всичко си идва на мястото!
Раздялата винаги боли! Усмивка за теб!