May 2, 2007, 4:23 PM

На раздяла

  Poetry
1.5K 0 4

Посягам към теб
за последна прегръдка!
Посягам,
но ръцете не мръдват!

Поглеждам в очите ти -
толкова сини,
че мога да потъна във тях!
И устните леко помръдват
да кажат,
че още обичам те силно!
Но думите сякаш изчезват!
Не мога!...
И казвам единствено "Сбогом"!

Аз искам да виждам
лицето ти сутрин!
Да мога пак устните твои
да имам!
Не мога!
Обичам те!
Сърцето ми плаче!
Умирам по малко
със всяка сълза!
Денят и нощта се сливат!
Не вярвам,
че мога отново да бъда със теб!
И слънцето моля, когато изгрява!
Аз моля сълзите да спре!

"Довиждане", моя любов
светлосиня!
Не вярвам, че ти си отиваш!
В сърцето ще нося само теб,
само погледа!...
Очите ти сини ще помня...!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандра Неста All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав стих!!! Поздрави, Диана!!!
  • Хареса ми!!!
  • "Умирам по малко със всяка сълза!" ...колко познато звучи.
    Стихът е красив.Поздрави.
  • Така ще е извесно време, но после всичко си идва на мястото!
    Раздялата винаги боли! Усмивка за теб!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...