2 sept 2008, 10:52

На раздяла ...

Poesía » Del paisaje

772 0 4

Тъжно и тихо... плачат малките капчици дъжд,
   как тъжно и тежко... сърцето губи надежда...
   дъждът облива... губят се стъпки, нежни следи
   и чувства отмива... дъжд... гръм... вали ли вали...

   Сърцето от болка, без стон... ранено поглежда,
   уби ти в мен... момичето с ярка любов...
    Гърми... вятър шуми... брези клони си свеждат,
    звездите мрачно, зад облак... след мене поглеждат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Усоях само да въздъхна тежко след този стих... Красиво, много красиво си го нарисувала! Поздравления!

2008-09-02T19:47:29+03:00
Aneta_kz (Анета)

Оо, различна си, Ели.
?

2008-09-02T11:41:31+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Красиво и тъжно рисуваш!!!Поздравче!!!

2008-09-02T11:15:49+03:00
velvet (Андреа Емилова)

Прелест... Много, много ми хареса! Поздравления!

2008-09-02T11:13:27+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0