2.09.2008 г., 10:52

На раздяла ...

765 0 4
 
 Тъжно и тихо... плачат малките капчици  дъжд,
   как  тъжно и тежко... сърцето губи надежда...
   дъждът  облива... губят се стъпки, нежни следи
   и чувства  отмива... дъжд... гръм... вали ли вали...

   Сърцето от болка, без стон... ранено  поглежда,
   уби  ти в  мен... момичето с ярка любов...
    Гърми... вятър  шуми... брези клони  си свеждат,
    звездите мрачно, зад облак... след мене поглеждат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...