rudin (Иван Христов)
865 1445
13 nov 2011, 23:46

На разсъмване 

  Poesía » De amor
575 0 16

Проехтяват по тъмно копита

в калдъръмена, стръмна пътека

и в пердето кенарено вплита

светлината шевицата мека.

 

А луната захожда на ъгъл

по прозореца синкав в стъклото.

Толкоз нощи се чувствам излъган,

че забравих цвета на доброто.

 

И какво в този ден да очаквам?

Нека вятърът бурен да влезе,

да развее воала ти в здрача

който с обич ти нявга извезе.

 

В недописани листи да носи

стиховете по пътища бели –

дето стъпват нозете ти боси

срещу изгрева слънчев поели.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??