Nov 13, 2011, 11:46 PM

На разсъмване 

  Poetry » Love
574 0 16

Проехтяват по тъмно копита

в калдъръмена, стръмна пътека

и в пердето кенарено вплита

светлината шевицата мека.

 

А луната захожда на ъгъл

по прозореца синкав в стъклото.

Толкоз нощи се чувствам излъган,

че забравих цвета на доброто.

 

И какво в този ден да очаквам?

Нека вятърът бурен да влезе,

да развее воала ти в здрача

който с обич ти нявга извезе.

 

В недописани листи да носи

стиховете по пътища бели –

дето стъпват нозете ти боси

срещу изгрева слънчев поели.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??