rudin (Иван Христов)
858 1444
13.11.2011 г., 23:46 ч.

На разсъмване 

  Поезия » Любовна
611 0 16

Проехтяват по тъмно копита

в калдъръмена, стръмна пътека

и в пердето кенарено вплита

светлината шевицата мека.

 

А луната захожда на ъгъл

по прозореца синкав в стъклото.

Толкоз нощи се чувствам излъган,

че забравих цвета на доброто.

 

И какво в този ден да очаквам?

Нека вятърът бурен да влезе,

да развее воала ти в здрача

който с обич ти нявга извезе.

 

В недописани листи да носи

стиховете по пътища бели –

дето стъпват нозете ти боси

срещу изгрева слънчев поели.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??