19 mar 2006, 21:30

На разсъмване - в Неделя...

  Poesía
985 0 9

Понякога си струва да видиш,

как се ражда утрото - в Hеделя.

Тогава въздухът е сравнително чист

и градът още спи уморен.

Небето е сиво, а дърветата

са като петна от темперни бои.

Влюбени гълъби край тях белеят

и нощта като ледът се топи.

Понякога са нужни не много усилия,

ранената душа, вече да не те боли.

Стига само, в Неделя на разсъмване

на утрото свежо да се довериш.

Да те събудят влюбените гълъби.

В прегръдките на скъп човек,

да пийнеш глътка от снощното вино...

              ....и отново сладко да заспиш....

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • нежно, романтично и мило... Искам и аз такова утро допада ми, макар че се отдалечава от моя любим стил, но това докосва..
  • Много е хубавомного мило звучи от мен 6
  • Случване ти желая!
  • Браво, Пепина! Браво!Много красиво!
  • Благодаря би от сърце Гери, Дани, Джейн и Вени! Благодаря ви за коментарите! Радвам се, че ме разбирате!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...