Понякога си струва да видиш,
как се ражда утрото - в Hеделя.
Тогава въздухът е сравнително чист
и градът още спи уморен.
Небето е сиво, а дърветата
са като петна от темперни бои.
Влюбени гълъби край тях белеят
и нощта като ледът се топи.
Понякога са нужни не много усилия,
ранената душа, вече да не те боли.
Стига само, в Неделя на разсъмване
на утрото свежо да се довериш.
Да те събудят влюбените гълъби.
В прегръдките на скъп човек,
да пийнеш глътка от снощното вино...
....и отново сладко да заспиш....
.
© Пепа Деличева Всички права запазени