20 mar 2010, 19:53

На Руслан 

  Poesía » Otra
631 0 2

Днес играеш със слънчеви зайчета, сине,

но те гледам как бързо растеш,

други зайчета утре ще гониш, по "мини"

и по тях ще въздишаш с копнеж.

 

Колко стара ще бъда тогава,

на четирисет цели лета!

Не усетих от майчини грижи

младостта ми кога отлетя.

© Мария Мирчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво си го казала!
    А летата...важни са летата на душата...
    Поздравления!

  • Ха, така е и при мен в момента!
    Споко, мила, с него ти бъди в тандем
    и с снаха кафе ще пиеш скоро някой ден!
    (като мен!)
Propuestas
: ??:??