5 nov 2009, 21:59

На ръба 

  Poesía » De amor
725 0 2

 

Стоя безмълвна... Вятърът сълзите изсушава.

Стоя в безкрая, а сърцето нищо не решава.

Чакам  и си мисля... Цялата треперя...

Ровя трескаво в душата сили да намеря...

Няма!  Боже, колко съм безсилна!

Зная, иска ми се да съм силна.

Уморих се, Ветре, помогни  ми!

Отнеси ме с теб, духни ме, заличи ме! 

Както сълзите ми ледено поглъщаш,

занеси ме някъде, не искам да ме връщаш...

Стоя безмълвна... А сърцето нищо не решава...

И да мълчи виновно е готово...

И вятърът сълзите изсушава...

И знам, че ще простя отново...

 

 

© Елена Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ,,И знам,че ще простя отново" ! Не си заслужава,да тъпчеш на едно място за някой,който му е все едно какво ти причинява!
  • в името на това което обичаме ..биваме заслепени и предразположени да прощаваме непростими грешки ..Поздравления за силния стих !
Propuestas
: ??:??