8 oct 2010, 20:11

На ръба на любовта

853 0 3

След дълъг път достигнах до ръба

и само мъртва мога да си тръгна,

секундите последни тихо ще броя

и  ще намигна на страха прегърбен,

че много скоро вече няма да боли

и няма да кървя от самота ранена,

че безразличието в хлад ще потопи

последните отломки на любов във мене.

Почакай малко! Още тук съм, на ръба,

една секунда и си тръгвам вече,

остана само и смеха да погреба

и ще се върна, но във студ облечена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • изключително съм впечатлена и очарована...
    Даниела, сърдечно..
  • ,,остана само и смеха да погреба''

    ...!
  • "...безразличието в хлад ще потопи

    последните отломки на любов във мене..."- това безспорно е попадение. Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...