8 окт. 2010 г., 20:11

На ръба на любовта

857 0 3

След дълъг път достигнах до ръба

и само мъртва мога да си тръгна,

секундите последни тихо ще броя

и  ще намигна на страха прегърбен,

че много скоро вече няма да боли

и няма да кървя от самота ранена,

че безразличието в хлад ще потопи

последните отломки на любов във мене.

Почакай малко! Още тук съм, на ръба,

една секунда и си тръгвам вече,

остана само и смеха да погреба

и ще се върна, но във студ облечена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • изключително съм впечатлена и очарована...
    Даниела, сърдечно..
  • ,,остана само и смеха да погреба''

    ...!
  • "...безразличието в хлад ще потопи

    последните отломки на любов във мене..."- това безспорно е попадение. Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...