След дълъг път достигнах до ръба
и само мъртва мога да си тръгна,
секундите последни тихо ще броя
и ще намигна на страха прегърбен,
че много скоро вече няма да боли
и няма да кървя от самота ранена,
че безразличието в хлад ще потопи
последните отломки на любов във мене.
Почакай малко! Още тук съм, на ръба,
една секунда и си тръгвам вече,
остана само и смеха да погреба
и ще се върна, но във студ облечена.