30 jun 2007, 1:05

На ръба на пропастта

  Poesía
1.2K 0 0
Чезна самотна в безкрая,
в скута на мъчно безвремие
и лутам се, без да зная
верният изход къде ли е.

В лабиринта на мойто съзнание
се преплитат копнеж и тъга
и срещам свирепо мълчание
на ръба на пропастта.

Непрогледен мрак ме обгръща,
задушава ме в тъмен затвор,
стоя на ръба на нищото
без любов, без мечти, без простор.

Взирам се в бездънната пропаст,
черна като окото на нощта,
отчаянието е нейната паст,
ураган от мисли ме бута натам.

Сърцето ми бие лудо,
гласът на разума е заглушен,
трябва ми мъничко чудо,
за да спаси душата от плен.

Мракът бавно се разсейва,
отстъпва място на светлината
и в миг решителен проблясва
в съзнанието ми истината -
Краят може да бъде толкова близо,
но и толкова далеч!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...