30 июн. 2007 г., 01:05

На ръба на пропастта

1.2K 0 0
Чезна самотна в безкрая,
в скута на мъчно безвремие
и лутам се, без да зная
верният изход къде ли е.

В лабиринта на мойто съзнание
се преплитат копнеж и тъга
и срещам свирепо мълчание
на ръба на пропастта.

Непрогледен мрак ме обгръща,
задушава ме в тъмен затвор,
стоя на ръба на нищото
без любов, без мечти, без простор.

Взирам се в бездънната пропаст,
черна като окото на нощта,
отчаянието е нейната паст,
ураган от мисли ме бута натам.

Сърцето ми бие лудо,
гласът на разума е заглушен,
трябва ми мъничко чудо,
за да спаси душата от плен.

Мракът бавно се разсейва,
отстъпва място на светлината
и в миг решителен проблясва
в съзнанието ми истината -
Краят може да бъде толкова близо,
но и толкова далеч!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...