На Санта Марина*
През тази година
на Санта Марина
липсваше братски народ.
Съвсем го загазих,
но призивът спазих -
Ударих го сам на живот:
На Обед разходка
с гумена лодка,
след това плаж и море!
Под пъстри чадъри
забравил кахъри -
пробвах спанак без кафе!
Ударил джакпота,
не давах банкноти
за бира и твърд алкохол.
Без тежки обети
с ненужни омлети
нощем разхождах се гол!
Узнах как се плува,
как хляб се купува,
нагъвах си лук и шкембе!
Там без да се впрягам
и ум да напрягам,
чувствах се адски добре!
Но както се случва -
човек не улучва
на пълното щастие днес:
До мойта квартира
нанесе се Мира -
Дама със селски финес.
Започна да мляска,
вратите да тряска,
да моли за сол и пипер.
И чудната скука
ми свърши до тука -
Станах й в миг кавалер:
Не можех да шавам
и взех да й давам
всеки ден боб и брашно.
Дори и милувки
с интимни целувки,
на моето крехко легло!
Но беше ми - кофти
да хрупкам картофки,
Реших, че не трябва така:
На Санта Марина
да свивам гърбина
пред някаква куха жена.
Качих я на лодка -
в една платноходка
без котва, без рул и платна.
Поспряхме в морето,
навътре - където,
е призрачна бяла мъгла!
Там скочих веднага,
в морето да бягам -
Заплувах обратно по гръб.
С надежда, че с Мира
съм свършил сеира
и пак ще полегна без скръб!
С див устрем и воля,
и с доста неволя
достигнах мечтания бряг!
Излязох на плажа
и кво да ви кажа -
Там Мира ме чакаше пак!
Проклех си късмета
и взех пистолета -
Реших да се гръмна в уста!
Но тежката клечка
направи засечка,
и Мира... ми стана съдба...
През тази година
на Санта Марина
липсваше братски народ.
Но там сред всемира
прегърна ме, Мира!
И с нея - започнах живот!
И Мира, днес готви
спанак и картофи.
И всичко е точно на сол!
Говори небрежно
и люби ме нежно,
дори на люлеещ се стол!
* Санта Марина - курортен комплекс край Созопол
Юри
Йовев
Септември
2020 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
