На сцената - живот
Ръката си, протегнал е в студа.
Артритни пръсти - чакащи монета...
Джобовете му - пълни с тишина.
Сърцето му - от спомените свети...
В очите му - разкъсани платна.
Зениците - като звезди не гаснат.
И него го достигна участта
да проси, след раздаваното щастие.
Две кучета усетили любов,
нозете му, подгряваха с телата...
Единственият смисъл за живот
бе в сградата на стария театър.
Днес публика, загърната в кожуси,
не виждаше протегнатата длан.
Сълзите по замръзналите бузи
проклинаха безчувствената сган.
И кой ли днес за миг ще се досети,
че молещият за трохичка хляб
преди години, влизаше в сърцето
с таланта в своя театрален свят?
И оня, който жегваше душите,
сега невидим биваше за тях...
О, Господи, къде са им очите?
Безочието е болезнен грях.
Артритни пръсти - чакащи монета...
Джобовете му - пълни с тишина.
Сърцето му - от спомените свети...
В очите му - разкъсани платна.
Зениците - като звезди не гаснат.
И него го достигна участта
да проси, след раздаваното щастие.
Две кучета усетили любов,
нозете му, подгряваха с телата...
Единственият смисъл за живот
бе в сградата на стария театър.
Днес публика, загърната в кожуси,
не виждаше протегнатата длан.
Сълзите по замръзналите бузи
проклинаха безчувствената сган.
И кой ли днес за миг ще се досети,
че молещият за трохичка хляб
преди години, влизаше в сърцето
с таланта в своя театрален свят?
И оня, който жегваше душите,
сега невидим биваше за тях...
О, Господи, къде са им очите?
Безочието е болезнен грях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
