На седемдесет
Достигнах ги. Някак неусетно
Пробягвах дните често във галоп
вървях напред, грешах, не беше лесно
но имаше и радост в житейския въртоп
Любов, деца и кариера
залитане в душевния разлом
на чувствата поставях бариера
дали бях прав, уплашен от погром
Годините ми, незавършени картини
оставили във времето понякога следа
стоят зад мен притихнали и причудливи
а аз мечтая и рисувам, следващата си творба
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
Димко,считам твоето присъствие на моята страница за приятелски жест.
Пожелававам на двама ви спокойна неделна вечер!