12.12.2015 г., 14:06 ч.
На седемдесет
На седемдесет
Достигнах ги. Някак неусетно
Пробягвах дните често във галоп
вървях напред, грешах, не беше лесно
но имаше и радост в житейския въртоп
Любов, деца и кариера
залитане в душевния разлом
на чувствата поставях бариера
дали бях прав, уплашен от погром
Годините ми, незавършени картини
оставили във времето понякога следа
стоят зад мен притихнали и причудливи
а аз мечтая и рисувам, следващата си творба
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Понрави ми се тая поемка,та и ме натъжи.Бравос!
-
Както отбелязва Юнг, нас ни учат и подготвят за срещи с външния свят. За тях понякога сме въоръжени до зъби. Но, когато човек мине 45 годишната бариера, настъпва прелом. Той се обръща все по-често към вътрешното си аз, без да е подготвен достатъчно за тази отговорна среща. Това често ни води до катастрофи. Типичин пример е животът на Блез Паскал /той изпреварва указаната от мен възраст, просто защото е гений/, а в наши дни - животът на Александър Гротендик - най-големият математик на 20-и век.
Много интересен поетичен текст ни поднасяш, Гавраиле, проовкиращ размисъл по важни и драматични за всеки човек теми. Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Димко,считам твоето присъствие на моята страница за приятелски жест.
Пожелававам на двама ви спокойна неделна вечер!