На седемдесет

Поэзия » Любовная

569 0 3

На седемдесет

Достигнах ги. Някак неусетно

Пробягвах дните често във галоп

вървях напред, грешах, не беше лесно

но имаше и радост в житейския въртоп

Любов, деца и кариера

залитане в душевния разлом

на чувствата поставях бариера

дали бях прав, уплашен от погром

Годините ми, незавършени картини

оставили във времето понякога следа

стоят зад мен притихнали и причудливи

а аз мечтая и рисувам, следващата си творба

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Младене,винаги съм смятал че поне веднъж в годината трябва да погледна и назад.Нека да го изразя и в поетичен текст.Поне ти ще го прочетеш.За което съм ти благодарен.
Димко,считам твоето присъствие на моята страница за приятелски жест.
Пожелававам на двама ви спокойна неделна вечер!

2015-12-13T23:21:09+02:00
dimko63 (Димитър Павлов)

Понрави ми се тая поемка,та и ме натъжи.Бравос!

2015-12-12T18:28:29+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Както отбелязва Юнг, нас ни учат и подготвят за срещи с външния свят. За тях понякога сме въоръжени до зъби. Но, когато човек мине 45 годишната бариера, настъпва прелом. Той се обръща все по-често към вътрешното си аз, без да е подготвен достатъчно за тази отговорна среща. Това често ни води до катастрофи. Типичин пример е животът на Блез Паскал /той изпреварва указаната от мен възраст, просто защото е гений/, а в наши дни - животът на Александър Гротендик - най-големият математик на 20-и век.
Много интересен поетичен текст ни поднасяш, Гавраиле, проовкиращ размисъл по важни и драматични за всеки човек теми. Поздравление!

2015-12-12T15:38:28+02:00