НА СЕЛО
НА СЕЛО
През май се надпреварват сенокоси,
премели са невести дворове.
Градинският божур със мирис носи,
вълните на упойни цветове.
И този път липите нацъфтели,
ще капят медоносният си лек.
Рояци ще ухажват безпредели,
една неповторимост отдалек.
Наблизо детелини се спотайват
и с четири листа, една от тях,
ме милва по нозете и омайва,
душата ми разпръсната от смях.
И в селска самобитност, онемяла,
полегнала във майската трева,
попитах за онази фея спряла,
минутите на всички времена!?
27.05.06
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Христова Todos los derechos reservados
