28 may 2006, 0:00

НА СЕЛО 

  Poesía
735 0 4

НА СЕЛО


През май се надпреварват сенокоси,
премели са невести дворове.
Градинският божур със мирис носи,
вълните на упойни цветове.

И този път липите нацъфтели,
ще капят медоносният си лек.
Рояци ще ухажват безпредели,
една неповторимост отдалек.

Наблизо детелини се спотайват
и с четири листа, една от тях,
ме милва по нозете и омайва,
душата ми разпръсната от смях.

И в селска самобитност, онемяла,
полегнала във майската трева,
попитах за онази фея спряла,
минутите на всички времена!?
                     27.05.06

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??