4 sept 2009, 23:12

На село 

  Poesía » Del paisaje
835 0 6

Листата  падат, идва есента,

старци, вперени в нищото,

блъскат поглед напред в поредния залез,

в лицето им брули сух вятър.

 

Мазилки се ронят, времето изтича

като пороя на капчука,

който отново ще се просълзи,

а после в мъглата ще потъне

                     заедно с детския спомен.

 

Площадът ще опустее, зимата ще скове

до вчера бъбривите пейки.

Някъде ще се прокрадват в небето

следи пушек от комините...

 

Тук-там виждат се стъпки от цървул -

на човек, много път досега извървял.

Лозата, наскоро окършена,

провесила е нос над малката  му къщурка...

 

Вият вълци на гробището,

кръстовете зеят,

скръбта вилнее, пригласят гарваните

на вдовицата с клетвения глас...

 

 

 

 

 

© ДИМА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси Сюзън!!!Много благодаря!!!
  • На мен ми харесва... защо да няма стъпки от цървул, нали е на село? =) 6 добре си описала атмосферата...
  • Всъщност госпожата Редактор е абсолютно права и не знам защо се реагира така на една конструктивна забележка!!!
  • Чети бе госпожа като си била Редактор!!!Лесно е да коментираш !
  • Къде ги видя тия стъпки от цървул бе, човек?
    В музея трябва да е било)))

    Бъди!
  • липсва ритъм, а картината (идеята) го заслужава.
Propuestas
: ??:??